Люис Хамилтън стигна до първия си полпозишън с Ferrari в квалификацията за Гран при на Мексико, като решаваща се оказа подготовката на гумите преди последната му бърза обиколка. Според анализа на The Race пробивът не е резултат от голямо аеродинамично обновление, а от намирането на точния температурен баланс за финалния опит.

След квалификацията британецът каза по радиото, че дълго е чакал този момент. Зад резултата стои проблем, който Ferrari среща многократно: автомобилът показва обещаваща скорост, но превръщането ѝ в силно класиране в събота зависи от трудното вкарване на гумите в работния им прозорец.

SF-26 е щадящ към гумите — качество, което помага в състезателно темпо, когато е важно те да не прегряват. В квалификацията обаче същата характеристика усложнява бързото им загряване. Не е достатъчно само да се вдигне температурата: предните и задните гуми трябва да заработят в подходящия момент, без едната ос вече да губи сцепление, когато другата най-сетне е готова.

„Често предната гума още не е готова за първия завой, а задните вече са. После предните започват да работят, а задните започват да губят сцепление“, обяснява Хамилтън, цитиран от The Race. Той сравнява търсенето на този баланс с намирането на игла в купа сено.

В Мексико задачата е била гумите да осигурят достатъчно сцепление в началото на обиколката, но да не прегреят преди важния последен сектор. Именно тази подготовка откроява анализа и при сравнението между Хамилтън и съотборника му Шарл Льоклер.

Преди първия си бърз опит Хамилтън следва методичен подход. След обратно броене от инженера си той излиза бавно от бокса, редува ускоряване и намаляване, прави резки смени на посоката по правите в началото на подготвителната обиколка и преминава предпазливо през завоите. Резултатът обаче не е идеален: започва да губи време още от втория завой, а изоставането се увеличава в участъка между четвъртия и шестия, както и при единайсетия.

За последния опит британецът променя изпълнението. Излиза по-агресивно от бокса и използва повече газ по правите, но е още по-внимателен в стадионната секция преди началото на бързата обиколка.

Промяната не носи незабавна печалба. На изхода от третия завой Хамилтън е приблизително с 0,150 секунди по-бавен спрямо предишния си опит. По-доброто ускорение към четвъртия обаче заличава разликата. След това гумите остават в подходящия работен диапазон до финала и му позволяват да завърши обиколката с време за полпозишън.

Така решаващият ход идва още преди натискането на хронометъра: Хамилтън отстъпва малко в началните завои, но разполага с нужното сцепление там, където завършва борбата за първото място.