Фернандо Алонсо отново се оказва в ситуация, позната от началото на кариерата му: качествата зад волана не са достатъчни, когато болидът не позволява да се бори за повече. Това е тезата на коментар в испанското издание на Motorsport след Гран при на Бразилия, който връща погледа към дебюта му с Minardi през 2001 г.

Тогава испанецът завършва сезона без точка. Шампионатът включва 17 състезания, а възможностите на автомобила ограничават резултатите му. Авторът поставя именно тази зависимост между пилот и техника в центъра на сравнението с настоящето: според неговата оценка Алонсо продължава да превъзхожда съотборника си, но не разполага с необходимия автомобил, за да превърне способностите си в съответните резултати.

Между тези два момента стои кариера, която променя историята на Формула 1. През 2005 г. Алонсо става световен шампион на 24 години, измества Емерсон Фитипалди като най-младия носител на титлата дотогава и прекъсва шампионската серия на Михаел Шумахер.

Испанецът е част от силното поколение дебютанти от 2001 г., в което влизат още Хуан Пабло Монтоя и Кими Райконен. Четвърт век по-късно той все още се състезава във Формула 1, но световните му титли остават две — контрастът, върху който изданието изгражда равносметката си.

Промените около него подчертават колко дълъг е този път. При дебюта му отборът, познат днес като Mercedes, се състезава под името BAR, а бъдещият Red Bull е Jaguar. Начело на тимовете са фигури като Рон Денис, Франк Уилямс и Еди Джордан.

Сравнението на Motorsport не е между постиженията на младия и опитния Алонсо, а между ограниченията пред тях. В началото той трябва да доказва таланта си с неконкурентна техника. Днес, според автора, талантът отдавна е доказан, но същата пречка продължава да определя докъде може да стигне.