hubchev5

   Българският национален отбор е костелив орех за всеки треньор, дошъл да си „опита късмета“ на това място. От 2000 година насам цели 12 селекционери са минали през „горещия стол“, което за национална гарнитура е огромно текучество, което няма как да донесе положителни резултати в дългосрочен план. На фона на тази статистика не е изненадващо, че в този период сме се класирали само за един голям футболен форум (Евро 2004 в Португалия). Сега пак изпуснахме влака за Русия догодина. В компанията на Франция, Швеция и Холандия едва ли мнозина са очаквали друг развой на събитията, но с разликата, че след идването на Петър Хубчев отборът започна да играе по-спокойно и уравновесено, което донесе оптимизъм и публиката започна да изпълва иначе поизпразнения „Васил Левски“.

Позитивите от този квалификационен цикъл. Изглежда, че намерихме треньор, в който да вярват всички – и феновете, и БФС, и играчите. Петър Хубчев донесе нужното спокойствие за създаване на подходяща среда на боеспособен отбор от привидно не толкова добри футболисти като единици. В момента имаме един почти избистрен състав с играчи, които са наясно какво се очаква от тях и как трябва да играят.

Има две имена, които бяха приятната изненада за отбора и сега би трябвало да бъдат неизменна част от него в следващите години. Това са Георги Костадинов и Пламен Илиев. И двамата доказаха, че са изключително талантливи и психически устойчиви и може да се разчита на тях в трудни моменти. Във важния мач срещу Холандия Хубчев имаше смелостта да даде шанс на Пламен Илиев и вратарят от Ботевград безапелационно доказа, че заслужава да бъде под рамката на вратата. Георги Костадинов играе изключително силно в сърцето на халфовата линия и също така бележи често, като има вече две попадение в изминалите квалификации. Не е парадоксално, че в негово отсъствие срещу Люксембург халфовата ни линия беше толкова уязвима и на три пъти се пропука сериозно, като единият път беше фатално.

Избистрянето на състава продължава с утвърждаването на Спас Делев и Тошко Неделев по крилата, чиито центрирания са много опасни и при наличието на мощен таран като Гълъбинов тази конфигурация изглежда зрелищна, а като към нея добавим и Ивелин Попов в позиция зад нападателя нещата стават още по-сериозни. Да не забравяме също и Георги Миланов, който в момента е най-силният ни флангови футболист, така че Хубчев има варианти в атака в зависимост от моментната форма на играчите си и тактиката на съперника.

Има два проблема, които са на дневен ред. Първо, играта на отбора като гост е колеблива и резултатите са обезпокоителни. Играем много трудно срещу сгъстена защита и прибран отбор. Това са аспектите, върху които треньорът трябва да работи. Второто нещо, което е пряко свързано с трудностите ни при гостуване, е дистанцията между защитната и халфовата линия. Това е основният тактически проблем, върху който трябва да се обърне внимание. Беше очевидно в мача срещу Люксембург, че Симеон Славчев имаше ужасен мач – изключително некоординиран, бавен и със скандална игра без топка, Ивайло Чочев трябваше да играе като за двама в средата на терена, а това създаде много празни пространства за отбора на херцогството. Божидар Краев игра добре и той изглежда като един добър ротационен вариант на някой измежду Чочев и Костадинов.

Никой не очаква чудеса от отбора ни. Видно е, че вървим в добра посока. Петър Хубчев е от немската школа и в манталитета му е заложено да бъде уравновесен и прагматичен. Нещата се получават, но са нужни търпение и подкрепа. На Балканите немските похвати не са лесно приложими, но има и добри примери за обратното твърдение. Спомняме си как през 2004 година един немски възпитаник сложи европейската корона на Гърция. Ние сме далеч от това, но защо да нямаме силите да се видим на един голям европейски форум след 3 години?! Петър Хубчев е точният човек, който държи фенера в тъмната нощ, а ние просто трябва да го следваме.

 Христиан Пулев

Фейсбук коментари

DISQUS коментари