georgi dermendviev1702

 Често пъти падението на един отбор води до радикални промени в организацията и състава. Интересен пример за това е датата 17 ноември 1993 година, когато в световна квалификация побеждаваме Франция, на „Парк де Пренс“. Историята на „Пеневата чета“ и незабравимото американско лято ’94 е позната на всички. Но тази дата е още по-повратна Франция. След нея френската федерация прави генерални структурни промени и подмладява състава си, а опитни играчи като Бернар Лама и Ерик Кантона са оставени извън състава, за сметка на нови лица. Резултатът – следващото световно първенство, на което са домакини, французите триумфират с младия отбор, съставен от Зидан, Анри, Виера и компания.
Дали датата 9 август 2017 година няма да се окаже преломна за Лудогорец? 16-ата минута на мача: Тодор Неделев изпълнява пряк свободен удар по брилянтен начин и топката е в мрежата зад гърба на вратаря Броун. Бултрасите са в екстаз, а лудата гора пожълтява. Поздравления за играта на Ботев и спечелената Суперкупа след дузпи. Това е краят на втория престой на Георги Дерменджиев като треньор на Лудогорец. През втория си период за почти двете си години начело (от ноември 2015 година) за 82 мача треньорът има 50 победи, 19 равни и 13 загуби. Впечатляващо постижение, но предвид финансовите възможности на отбора за родните стандарти тези цифри са резонни. Под ръководството на Георги Дерменджиев Лудогорец винаги е изпитвал трудности във важните мачове от вътрешното първенство, най-вече срещу ЦСКА и Литекс, а също и срещу Левски.
Няма как да се забравят славните походи в европейските клубни турнири, силните мачове срещу Арсенал и ПСЖ, в които разградчани стояха като равен с равен с именитите си съперници. Нещо, за което трябва да се преклоним пред Лудогорец. Идва и най-големият грях на Дерменджиев – неговата тактическа предвидимост. Тактиката 4-2-3-1 е до болка позната на всички опоненти. Абсолютният крах в тактическо отношение на Дерменджиев бе през миналия сезон, в 1/16-финалите на Лига Европа срещу „Копенхаген“, когато в първия мач в София треньорът на Лудогорец прави немислимото – излиза с Джонатан Кафу на върха на атаката, разчитайки на подвижността на най-добрия си футболист и на бързи атаки по крилата. Тотално крушение. При резултат 0:2 треньорът пуска снажният Клаудио Кешеру, играта на отбора тръгва, а румънецът бележи почетно попадение. На втория мач Дерменджиев си е извадил поука и започва със здравият таран, но вече е твърде късно и прибраният датски отбор достига до 0:0 в Копенхаген.Реално възможностите на Лудогорец бяха по-големи и при по-подготвен треньор вероятно „орлите“ щяха, ако не друго, поне да се представят по-добре срещу датския си противник, който на терена не ги превъзхождаше по нищо, освен във физическо отношение.

Единственият път, в който Дерменджиев губи почва под краката си и явно се огъва пред напрежението е точно след споменатия финал за Суперкупата срещу Ботев. Той разкритикува собствениците в това, че е бил под постоянно напрежение с очакване преди всеки мач за задължителна победа. Една българска поговорка гласи: „Не плюй в кладенеца, от който пиеш вода“. Всеки очакваше скромният треньор да си тръгне с високо вдигната глава, но той излезе и хвърли вината върху собствениците и прекалено високите им изисквания. Този финален епизод говори сам по себе си за характера на треньора – няма как да имаш такова низко отношение към хората, които са дали път към големия футбол. Дерменджиев се дискредитира тотално във футболно и морално отношение и погреба кариерата си по този горчив начин.

Още след отпадането от Апоел Беер Шева в квалификациите за Шампионската лига трябваше да последва треньорска смяна. Вероятно Кирил Домусчиев не е имал време и сериозен треньор, който да бъде на разположение в онзи момент, но със сигурност това е било първото нещо в списъка с неотложни задачи на бизнесмена с изрядна външност. Отборът е изчерпан до краен предел и вече Дерменджиев не би могъл да даде нищо повече нито на Лудогрец, нито на българския футбол. Време е ново лице да вдъхне увереност и тактическа гъвкавост на състава, защото разградчани са изправени пред угрозата за първи път в историята си, откакто са във футболния елит на България, да не бъдат коронясани със златните медали.

Предстои да разберем дали вторият загубен финал за последните 2 месеца ще катализира падението на „орлите“ или тъкмо обратното – ще бъде началото на ново летоброене за Лудогорец с още победи, титли и успешни европейски походи.

 

Христиан Пулев

Фейсбук коментари

DISQUS коментари