Спорна ситуация с участието на Хари Магуайър постави отново във фокуса начина, по който ВАР прилага правилото за игра с ръка във Висшата лига. Гол на Манчестър Юнайтед остана в сила въпреки контакт на топката с ръката на английския защитник в хода на атаката.

Според анализа на ESPN и цитираните в него разяснения за правилата решаващата подробност е, че не всеки случаен контакт с ръката на атакуващ футболист води автоматично до отмяна на последвалото попадение. По-строгото автоматично изискване се прилага, когато именно докосналият топката с ръка играч отбележи гол веднага след това или прати топката директно във вратата.

При ситуация, в която неволният контакт е на един футболист, а попадението е реализирано от негов съотборник, ВАР трябва да прецени дали самото действие представлява отделно нарушение. Това включва оценка дали ръката е била използвана умишлено или е увеличила неестествено обема на тялото. Самото докосване не е достатъчно основание голът да бъде отменен.

Именно тази разлика обяснява защо намесата на Магуайър не е довела автоматично до анулиране на попадението на Манчестър Юнайтед. Решението не означава, че играта с ръка е останала извън проверката, а че ситуацията е разгледана спрямо конкретните критерии в правилото.

Казусът е объркващ за зрителите, защото визуално сходни положения могат да имат различен изход. Ако футболистът, докоснал топката с ръка, сам отбележи непосредствено след това, голът трябва да бъде отменен дори контактът да е случаен. Когато обаче авторът на попадението е друг играч, ВАР търси доказателства за наказуема игра с ръка, вместо да прилага автоматична санкция.

Случаят с Магуайър не представлява промяна на правилото или ново официално решение на футболните власти. Той е пример за разграничението, което видеоарбитрите трябва да правят между обикновен контакт с ръката и нарушение, повлияло неправомерно на голова атака.