Полуфиналната програма във Волейболната лига на нациите за мъже предложи повторения на две от най-оспорваните срещи в предварителната фаза – Словения срещу Полша и Япония срещу САЩ. Двубоите бяха насрочени за 1 август в Нинбо Бейлун, Китай, а победителите трябваше да се класират за мача за златния медал.

Официалният сайт на Volleyball World представи двете двойки като своеобразни реванши, след като същите съперници вече се срещнаха по-рано през сезона. И двата предишни двубоя достигнаха до пети гейм – показател за малките разлики между четирите полуфиналисти и предпоставка за нови равностойни сблъсъци във финалната фаза.

Първият полуфинал противопостави Словения и Полша в изцяло европейска битка. За словенския състав това беше четвърто участие сред най-добрите четири отбора в турнира и трето поредно. В предишните си три полуфинални кампании тимът неизменно завършваше на четвърто място и все още преследваше първия си медал от Лигата на нациите.

Словения стигна до финалната фаза след силно представяне в предварителния етап. Отборът завърши трети с баланс от 10 победи и две загуби и актив от 26 точки. В четвъртфинала в Нинбо словенците отстраниха Турция с 3:0, но резултатът не отрази напълно драмата на игрището. Частите приключиха при 25:21, 35:33 и 39:37, като последните два гейма бяха решени след продължения. Преди полуфинала Словения заемаше пето място в световната ранглиста на FIVB.

Срещу нея застана защитаващият титлата си в Лигата на нациите отбор на Полша. Така словенският стремеж към исторически първи медал премина през съперник, който влезе във финалната фаза като действащ шампион.

Вторият полуфинал събра Япония и САЩ. Както при европейската двойка, основният контекст беше петгеймовата им среща от предварителния етап. Новият сблъсък вече носеше значително по-голям залог – директно място във финала на турнира.

Форматът не оставяше възможност за поправка: победителите от двете срещи продължаваха към двубоя за титлата, а загубилите трябваше да спорят за бронзовите медали. Именно предишните петгеймови битки превърнаха полуфиналите в тест не само за моментната форма, но и за способността на отборите да намерят различни решения срещу вече добре познат противник.