Винченцо Якуинта е световен шампион с Италия, но днес най-трудната му битка е извън терена. В интервю за Gazzetta dello Sport бившият нападател говори за съдебния случай, засягащ него и баща му Джузепе, и за това колко тежко преживява свързването на фамилията им с ’ндрангета.

Баща му е обвинен във връзки с престъпни групи в областта Емилия-Романя и според изданието е в затвора от 2015 г. Якуинта заявява, че ще продължи да се бори, за да докаже невинността му. Самият той е осъден с условно наказание по случай, свързан със съхранението на два пистолета и 126 патрона, предадени на баща му. Бившият футболист признава постъпката си за грешка, но подчертава, че оръжията са били законно декларирани, и отхвърля внушението, че е подпомагал престъпни групи.

На този болезнен фон споменът за световната титла от 2006 г. остава най-светлият момент в кариерата му. Якуинта описва усещането, когато Фабио Канаваро вдига купата, като незабравимо. Помни и първия си гол на първенството: възползва се от грешно връщане на Сами Куфур и отбелязва за 2:0. За нападател, тръгнал от аматьорския футбол, попадение на световно първенство е сбъдната мечта, а сред най-силните му спомени са сълзите на баща му след мача.

Якуинта отдава успеха на Италия и на атмосферата в съблекалнята. По думите му футболистите са били сплотени, умеели са да се шегуват помежду си и са вярвали, че могат да стигнат до титлата. За селекционера Марчело Липи казва, че е събрал отбора и е разчитал на него на различни позиции в нападение.

Преди националния отбор важна роля в развитието му има Лучано Спалети в Удинезе. Якуинта помни играта на тима с Антонио Ди Натале и хеттрика си срещу Панатинайкос в Шампионската лига. Спомня си и по-забавен епизод: след като побеждавал съотборниците си на канадска борба, Спалети го предизвикал и го надвил за секунди. За Якуинта това показва треньор, който е взискателен на терена, но знае как да сплотява групата.

Контузиите обаче остават голямото му съжаление. Якуинта разказва, че Антонио Конте е искал да го задържи в Ювентус и се е интересувал от възстановяването му, но нова травма е осуетила възможността да играе под негово ръководство. Така интервюто събира две страни от историята му — радостта от най-големия футболен успех и тежестта на събитията, които продължават да го занимават далеч след края на кариерата.