Унай Емери настоя, че честите трансфери между Астън Вила и Челси не превръщат двата клуба в приятели. Мениджърът на бирмингамци подчерта съперничеството помежду им, въпреки че през последните месеци те изградиха необичайно активна линия за сделки с футболисти.

Пред The Guardian испанският специалист определи Вила и Челси като „врагове“, а не като приятели. По думите му двата отбора искат да се „убият“ един друг в спортния смисъл, когато се изправят на терена. Посланието му е ясно: добрите отношения на ръководно ниво и способността за договаряне не променят конкурентния характер на двубоите.

Емилиано Мартинес е последният футболист, преминал между двата клуба. Сделката идва след трансфера на Морган Роджърс от Астън Вила в Челси през това лято. Лондончани платиха 117 милиона паунда за английския офанзивен играч, като според The Guardian това е рекордна сума за британски футболист.

Движението обаче не беше само в едната посока. Николас Джаксън се присъедини към Астън Вила от Челси в сделка на стойност до 65 милиона паунда. Ако бъдат изпълнени всички финансови условия, нападателят може да се превърне в най-скъпото попълнение в историята на бирмингамския клуб.

Алехандро Гарначо също премина от Челси във Вила през настоящия трансферен прозорец. Неговият договор е под наем и включва условно задължение за последващо закупуване. Така четирима разпознаваеми футболисти се оказаха част от трансферната връзка между двата отбора само в рамките на едно лято.

Поредицата от сделки показва, че Астън Вила и Челси могат да намерят общ език при преговорите, включително за трансфери със значителна финансова стойност. Позицията на Емери обаче очертава ясна граница между деловите отношения и спортната конкуренция. За него сключените сделки не предполагат по-меко отношение, когато клубовете преследват едни и същи цели.

Новите попълнения ще трябва да се адаптират към обстановката в своите отбори, докато следващият пряк сблъсък между Вила и Челси ще постави думите на Емери в естествения им контекст. Дотогава трансферният поток остава доказателство за прагматични отношения извън терена, но не и за примирие на него.