Едно изкачване изисква продължително усилие, друго налага чести ускорения, а трето идва след часове каране. Затова подготовката за тях не се свежда до повтаряне на една и съща серия. Треньорът Арнау Льорет описва в Solo Bici на Mundo Deportivo пет вида интервали, всеки насочен към различна трудност по пътя нагоре.

Основата са дългите серии близо до прага на устойчивото усилие: два или три интервала по 10–20 минути, разделени от няколко минути възстановяване. Идеята е колоездачът да поддържа висока мощност, без бързо да стига до темпо, което не може да задържи. Льорет ги посочва като особено полезни за продължителни изкачвания. Напредъкът тук не означава непременно повече ватове. Той дава и друг вариант: постепенно увеличаване на времето в серията, например от три по 10 минути към три по 15 или две по 20.

Равномерното темпо обаче рядко описва цялото каране в група. Наклонът се променя, след завой може да се наложи ускорение, а друг колоездач може да атакува. Затова вторият вид тренировка редува по-устойчиво усилие с кратки по-интензивни отсечки. Примерът на Льорет е 12-минутен блок, в който две минути се карат в собствен ритъм, а следващата минута — по-силно. Целта е да се упражни частично възстановяване, докато усилието остава високо.

Третият вариант са по-къси и по-тежки серии: четири или пет повторения по три до пет минути на познато кратко изкачване, с достатъчно почивка между тях. Според треньора те подготвят за стръмни участъци, кратки баири и решителна смяна на темпото. Той подчертава и ограничението им: подобрението в петминутно усилие само по себе си не гарантира, че колоездачът ще издържа по-добре на дълъг проход.

За атаки и резки рампи Льорет предлага отделни, много кратки усилия от 10–30 секунди с по-дълго възстановяване. При тях качеството на всяко повторение е водещо. Ако мощността рязко започне да пада, допълнителните повторения вече не изпълняват същата тренировъчна цел.

Петият подход поставя интервалите след натрупана умора. Дълга серия или няколко интензивни усилия към края на продължително каране имитират ситуацията, в която важен баир идва след часове на велосипеда. Льорет нарича способността да се запази мощността при такава умора „издръжливост на представянето“: силата в началото на деня и силата след дълъг преход не са едно и също.

Треньорът препоръчва и силови упражнения извън велосипеда, като клекове и упражнения за долните крайници, особено в периодите по-далеч от състезание. Основното му уточнение е за планирането: различните видове серии са инструменти за подготовка в средносрочен план, не задачи, които трябва да се натрупат в една седмица.