Световното първенство през 2026 година трябва да бъде общ празник за САЩ, Мексико и Канада, но подготовката за турнира все по-ясно се преплита с политическия образ на Доналд Тръмп. Американският президент постепенно натрупа тежест в отношенията с ФИФА, а Белият дом се превърна в сцена за демонстрация на близостта му с ръководителя на централата Джани Инфантино.

Според анализа на dsport.bg Тръмп е преминал отвъд обичайната роля на държавен лидер на една от страните домакини и се е наложил като водеща фигура в работната група за Мондиал 2026. Това прави ситуацията особено чувствителна, защото домакинството е споделено с още две държави, а световното първенство не е самостоятелен американски проект.

Политическият заряд около ФИФА сам по себе си не е нов. Президентът на организацията управлява структура с огромно международно влияние, а публичното присъствие на Инфантино често напомня това на държавен ръководител. През годините той изгради отношения с ключови фигури в страните, свързани с най-големите турнири – от Владимир Путин и Мондиал 2018 до емира на Катар и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман покрай първенствата през 2022 и 2034 година.

Инфантино поддържа близки отношения и с мароканския крал Мохамед VI. Мароко ще бъде съдомакин на Световното първенство през 2030 година заедно с Испания и Португалия. Тази дипломатическа линия досега позволяваше на президента на ФИФА да работи с различни политически режими, без централата открито да се обвързва с една конкретна власт.

При Тръмп обаче балансът изглежда значително по-труден. Овалният кабинет и Белият дом нееднократно бяха използвани като телевизионен декор за срещи с Инфантино и представяне на световната купа. Така символите на най-големия футболен турнир се оказаха включени в политическата комуникация на американския президент.

В тази поредица от публични прояви се вписа и посещението на Кристиано Роналдо в Белия дом. То дойде на фона на предишни съмнения дали португалската звезда би могла да бъде допусната в страната заради стари съдебни казуси. Появата му там беше представена като разсейване на тези въпросителни.

Ключовият проблем не е дали ФИФА може да разговаря с политически лидери – организацията неизбежно го прави при подготовката на всеки мондиал. Въпросът е дали близостта с един президент започва да измества равнопоставеността между домакините и заявената неутралност на футбола.

Именно поведението на ФИФА оттук нататък ще покаже къде е границата. Мондиал 2026 е общ турнир на три държави, а световната централа трябва да убеди футболната общественост, че спортният форум няма да бъде превърнат в принадлежност или политически инструмент на един от техните лидери.