Трей Йънг обясни неуспешния край на периода си в Атланта Хоукс с липсата на съотборник, който да поеме част от вниманието на защитата и да му позволи по-често да играе без топка. Гардът направи равносметката в подкаста Curious Mike с участието на звездата на Бруклин Нетс Майкъл Портър-младши.

„Не знам дали някога съм имал съотборник, който да привлича двойна защита“, заяви Йънг в цитат, публикуван от BasketNews. Двамата с Портър се пошегуваха и с това колко рядко плеймейкърът е получавал възможност за тройка след подаване, вместо сам да трябва да създава стрелбата си.

Тезата на Йънг неизбежно връща разговора към партньорството му с Дежонте Мъри. Атланта привлече още един изявен организатор, но съчетанието между двамата водещи гардове не се превърна в достатъчно победи. И Йънг, и Мъри имаха нужда да контролират топката, което ограничи ефекта от събирането им в една задна линия.

Мъри завърши първия си сезон с Хоукс със средно 6,1 асистенции, а през втория достигна 6,4. Преди преминаването си в Атланта той бе записал най-доброто постижение в кариерата си – средно 9,2 завършващи подавания със Сан Антонио Спърс. Тези числа показват, че Хоукс действително разполагаха с втори доказан плеймейкър, но не успяха да намерят работещо разпределение на ролите между него и Йънг.

Затова думите на новия гард на Вашингтон могат да бъдат разчетени и по-широко. Йънг не оспорва само индивидуалните качества на бившите си съотборници, а поставя въпроса дали съставът е бил конструиран така, че да използва най-силните му страни. За да бъде ефективен без топката, той се нуждае от партньор, който едновременно организира нападението и принуждава съперника да променя защитата си.

Предстои Йънг да изиграе първия си пълен сезон за друг отбор. Във Вашингтон Уизардс той ще бъде част от състав с Ей Джей Дибантса и Антъни Дейвис. Именно там гардът ще получи възможност да покаже дали по-силната подкрепа и различното разпределение на отговорностите могат да доведат до резултатите, които не постигна с Хоукс.

Новата среда едновременно подкрепя аргумента му и повишава очакванията. След категоричната оценка за годините в Атланта представянето на Йънг във Вашингтон ще бъде естественото мерило дали проблемът наистина е бил в състава около него или в начина, по който отделните водещи фигури са функционирали заедно.