София е столица на европейска държава, но за леката атлетика звучи като забравен край на картата. Президентът на Българската федерация по лека атлетика Георги Павлов използва най-тежката възможна дума за условията в града — „срамота“. И когато хората, които трябва да изграждат следващите шампиони, говорят така, това вече не е оплакване. Това е аларма.

В интервю за „Гостът на Sportal.bg“ Павлов заяви, че София е „едно от най-мизерните места за трениране на атлетика“ в страната. Думите му идват след обиколка на всички 136 клуба, при която федерацията е заснела и описала условията — добри, средни, лоши и мизерни. През октомври тази картина трябва да бъде представена публично на специална пресконференция.

Това е от онези истории, които болят всеки истински спортен фен. Говорим за спорта, който мери човека в най-чистия му вид — колко бързо тича, колко високо скача, колко далеч хвърля. А в най-големия български град няма една общодостъпна писта, на която атлетите да могат да работят целогодишно и без да се чудят дали утре тренировката им няма да бъде изместена.

Павлов припомни, че София някога е разполагала с писти на „Българска армия“, „Васил Левски“, „Славия“, „Локомотив“, „Академик“, „Септември“ и НСА. Днес реалните варианти са сведени почти до два. Националният стадион има обновена настилка, но календарът му е подчинен и на футболни мачове, концерти и други събития. Пистата на НСА се реновира и се използва основно за нуждите на академията, макар от години да приема голяма част от състезанията благодарение на партньорството с федерацията.

Още по-тежко прозвуча предупреждението, че столицата може скоро да остане и без зимна зала. За спринтьор, скачач или многобоец това не е битов дискомфорт, а удар по всяка тренировъчна програма. Сезонът не чака времето да се оправи, а талантът не оцелява само с ентусиазъм.

Павлов не остана само при критиката. Той каза, че оглежда държавни, общински и частни терени за бъдещ дом на атлетиката. Планът му е първо да бъдат изчистени собствеността и правната рамка, после да се изготвят идеен проект, визуализации и реална стойност. Едва тогава може да се търси финансиране от държавата или частен инвеститор. Част от подготвителните разходи той е готов да покрие лично.

Точно тук е големият залог. Българската атлетика не иска дворец за показност, а място, на което децата да влязат, шампионите да тренират, а треньорите да планират години напред. Следващият медал може да започне от една обикновена писта. Въпросът е дали София най-после ще даде на този спорт стартова линия, вместо поредното затворено трасе.