Дъждът променя условията по планинската пътека дори когато вече е спрял. Камък, който на сухо не създава затруднение, може да стане хлъзгав. Корен под паднали листа може да остане незабелязан до момента на стъпването, а калният участък да наложи по-бавно темпо.

Затова вниманието към мястото на следващата стъпка е особено важно при бягане по мокър терен. Не става дума просто за поддържане на обичайния ритъм: бегачът трябва да се съобразява с повърхността пред себе си и да променя движението си според нея.

Както отбелязва Mundo Deportivo, планинското бягане изисква постоянно приспособяване към неравностите, а дъждът прави тази задача по-трудна. Разумният избор не е непременно да се излезе при всякакви условия, а да се прецени кога и как тренировката може да бъде адаптирана.