Документалната поредица „Court of Gold“, достъпна в Netflix, показва зад кулисите част от най-разпознаваемите лица на международния баскетбол. ФИБА отдели специално внимание на канадските национали Шей Гилджъс-Александър и Ар Джей Барет, чиито истории са свързани не само с участието на Канада на Олимпийските игри в Париж 2024, но и със семейна олимпийска традиция.

Гилджъс-Александър и Барет имаха важна роля по пътя на Канада към олимпийския турнир. Участието в Париж беше първото за мъжкия национален отбор на страната на летни игри от Сидни 2000. Тогава в канадския състав бяха бащата на Ар Джей – Роуън Барет, както и членът на Залата на славата на ФИБА Стив Неш.

Тази приемственост придава допълнителна тежест на разказа за двамата баскетболисти. При Барет връзката преминава директно през поколението на баща му, докато семейната история на Гилджъс-Александър отвежда зрителите към лекоатлетическата писта.

В началото на третия епизод Шей и негови приятели влизат на „Стад дьо Франс“, за да гледат мъжкия спринт на 100 метра от програмата на игрите в Париж. Именно там канадският гард разказва, че майка му Шармейн Гилджъс е била състезателка по бягане за Антигуа на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година. В поредицата са показани и кадри с нея на старта в Барселона.

Гилджъс-Александър обяснява, че докато е растял, майка му не е говорила толкова за самото олимпийско участие, колкото за труда, необходим, за да стигне до него. По думите му четири години подготовка могат да бъдат сведени до броени секунди, в които състезателят трябва да покаже най-доброто от себе си.

Тъкмо тази перспектива поставя баскетболното завръщане на Канада в по-широк олимпийски контекст. Париж 2024 не е представен единствено като турнир или крайна точка на квалификационен път, а като продължение на семейни истории, започнали в други спортове и други поколения.

„Court of Gold“ използва достъпа зад кулисите, за да покаже човешката страна на международния баскетбол. В случая с Гилджъс-Александър и Барет централната тема е наследството: единият носи спомена за олимпийския път на своята майка, а другият следва стъпките на баща си в канадския национален отбор. Така участието на Канада в Париж придобива значение, което излиза отвъд резултатите на игрището.