„Не съм луд“: Манчев запали Берое с победа и поиска Стара Загора да подаде ръка

Берое тръгна с победа, но най-силният удар на вечерта дойде след последния съдийски сигнал. Владимир Манчев не се скри зад трите точки и не си позволи удобното „важното е, че бихме“. Треньорът погледна право към Стара Загора и поиска нещо много по-голямо от аплодисменти — градът да подаде ръка на отбора.

„Казаха ми, че съм луд, когато дойдох тук. Не, не съм луд“, заяви Манчев след успеха с 2:1 над Хебър в първия кръг на Втора лига. Думите му, публикувани във видео от Gong.bg на 24 юли, носят температурата на клуб, който няма лукса да живее само от спомените си. Берое е име, което звучи тежко в българския футбол, а в момента всеки малък знак на съживяване се усеща като глътка въздух.

На терена „зелено-белите“ показаха точно онова, което феновете искат да видят, когато съставът още се строи — характер, дисциплина и глад. Манчев призна, че отборът му е сглобен едва от две-три седмици и че на пейката е разполагал само със защитници. Въпреки това Берое не се прибра да пази кожата си. Потърси играта, оцеля при две греди на Хебър и намери пътя към победата.

Треньорът не се опита да превърне късмета във велик тактически план. Тъкмо обратното — свали шапка на футболистите си и каза, че дори той не е очаквал толкова силно лице от тях. Това прави вечерта важна. Не защото един успех през юли решава сезона, а защото отбор в затруднение показа, че още има нерв, около който може да се изгради нещо истинско.

Но зарядът от 2:1 няма да стигне далеч без подкрепа. „Усещам разединение в града, което пречи на мен и играчите ми“, предупреди Манчев. Репликата не бива да се чете като евтин емоционален натиск. Тя е зов клубът, публиката и хората с възможност да помогнат да спрат да дърпат в различни посоки. Берое вече мина през тежка битка за лиценза и среща с ръководството на БФС, а след това започна да сглобява атаката си с нови попълнения.

Манчев не обеща чудеса. Обеща да направи всичко по силите си, за да върне Берое на по-високо ниво. Това е честната позиция. Първата победа дава искра, но не решава липсата на футболисти, разединението или дългия път обратно. Тя само показва, че под пепелта още има жар.

Сега топката е и в краката на Стара Загора. Феновете имат право да са ядосани, уморени и подозрителни след всичко преживяно. Но ако този млад отбор продължи да се хвърля така, заслужава пълен глас от трибуните. Защото Берое не е просто собственик, треньор или временен състав. Берое е градска кауза — а такива каузи оцеляват само когато хората решат да ги носят заедно.