Световното първенство през 2026 година приключи с триумф на Испания, но дебатът за наследството на турнира тепърва започва. В свой анализ за The Guardian Джонатан Уилсън го определя като първенство на зрелището, скандалите и компромисите.

На терена разширеният формат предложи огромен брой мачове, неочаквани сюжети и силни индивидуални представяния. Според анализа обаче качеството е било по-скоро добро, отколкото историческо, а най-ярките футболни моменти често са били засенчвани от събития извън играта.

Сред големите въпроси остават решенията на ФИФА и впечатлението, че търговските и политическите интереси получават все по-голяма тежест. Уилсън обръща специално внимание на казуса с Фоларин Балогун и на готовността на ръководството да прави изключения, когато на сцената са популярни футболисти или важни финансови интереси.

Финалът също не донесе чист и спокоен завършек. Испания победи Аржентина, но след последния съдийски сигнал избухнаха сблъсъци, при които Леандро Паредес и Гави се оказаха в центъра на напрежението.

Към това се прибавиха политически спорове, критики към президента на ФИФА Джани Инфантино и постоянният въпрос докъде може да се разширява турнирът, без да бъде загубена спортната му стойност.

Мондиал 2026 безспорно успя да привлече вниманието на света. По-трудният въпрос е дали след години ще бъде помнен най-вече с футбола, или с компромисите, които го съпътстваха.