Любомир Киров застана пред тежката част от спорта — моментът, в който трябва да се обясни защо финалът е останал недостижим. След отпадането той пое отговорност и заяви, че е главният виновник за некласирането.

Това е силно послание от треньор, защото в подобни моменти най-лесно е вината да бъде разпределена между детайли, пропуски и обстоятелства. Киров обаче избра да насочи вниманието първо към себе си.

Некласирането на финал винаги оставя горчивина, особено когато целта е била ясно поставена. За играчите това е край на надежда, а за треньора — момент за анализ на решенията, подготовката и реакциите в ключовите минути.

Подобна откровеност може да бъде важна и за съблекалнята. Когато лидерът поеме удара, отборът има шанс по-бързо да излезе от разочарованието и да започне да мисли за следващия сезон.

Сега предстои най-трудното — не само да се приеме отпадането, а да се извлекат точните изводи от него.