Шарл Льоклер не оставя мечтата за световната титла с Ферари само за състезателните уикенди. „Всяка сутрин, когато се събуждам, и всяка вечер, когато заспивам, неизменната ми мисъл е един ден да донеса тази световна титла у дома, с Ферари“, казва монегаскът в книгата „Ferrari“ на Томазо Ебхард, откъси от която публикува Gazzetta dello Sport.

Разказът свързва сегашната му амбиция с първите впечатления от Маранело. Като тийнейджър Льоклер е можел само да си представя какво има зад вратите на Ферари. Споменът за първото посещение остава свързан с усещането, че мечтата да стане част от този свят може да придобие реални очертания.

Попадането в отбора обаче променя и отношението към него. Възхищението вече върви с отговорността да се състезаваш с червения екип. Льоклер разказва, че е трябвало да остави емоциите настрана и да стане по-агресивен като пилот — преход от мечтата за Ферари към изискванията на работата в кокпита.

Увереността му в бъдещето е свързана с решенията на отбора за следващите години. В цитирания откъс той посочва и подновяването на договора си като израз на тази убеденост. За него вярата в проекта е условие, за да даде най-доброто от себе си, а не просто публична декларация за лоялност.

Льоклер заявява, че вярва в проекта „на 200 процента“. Обяснява доверието си с познаването на общата визия и на изборите, направени както за настоящия сезон, така и в средносрочен и дългосрочен план. Думите му са израз на увереност в посоката, а не обещание за титла в конкретна година.

Книгата на Ебхард, издадена от Sperling & Kupfer, разглежда историята на Ферари и предизвикателствата пред компанията. В тази по-широка картина личната цел на Льоклер остава ясно очертана: да превърне момчешката мечта за Маранело в световна титла с отбора.