Левски почете паметта на Апостол Соколов по повод 109 години от рождението му на 23 октомври. Легендарният страж, останал в историята като Великия Поцо, е сред лицата на силния „син“ отбор от втората половина на 40-те години и се отличава с необичаен за епохата си начин на игра.

Соколов не се ограничава до пространството между гредите. Между 1945 и 1949 година той изгражда стил, при който действа в цялото наказателно поле, а понякога излиза и извън него. Подобно поведение е новаторско за тогавашния футбол. То му носи критики, но не го отказва от собствения му подход към вратарския пост.

Пътят му до утвърждаването в Левски обаче не е праволинеен. Роден на 23 октомври 1917 година в София, Поцо започва във втородивизионния столичен клуб България от квартал „Иван Вазов“. За първи път пристига при „сините“ през 1939 година, но изиграва само няколко срещи и не успява да се наложи трайно.

Телеграфист по професия, той преминава в пощенския спортен клуб „Княз Кирил“. След 9 септември 1944 година този клуб е обединен с Левски и Соколов отново облича синия екип. Именно вторият му период се превръща в голямата глава от неговата кариера.

Равносметката е 86 мача за Левски и по три шампионски титли и национални купи – през 1946, 1947 и 1949 година. В юбилейния си материал клубът припомня основния му принос за тези успехи, както и 15-те му участия за националния отбор на България.

Фамилията Соколов остава свързана със „синята“ история и чрез сина му Георги – друга голяма легенда на Левски от 60-те години.