Левски отбеляза 110 години от рождението на Любомир Алдев — вратаря, който печели четири шампионски титли и три национални купи със „сините“. Познат като Алдето, той остава свързан с клуба и много след последния си мач: след футболната кариера идват близо 30 години работа в ръководството.

Пътят му към вратата обаче започва от другия край на терена. Алдев играе като дясно крило в третодивизионния столичен Аспарух от квартал „Слатина“, преди на 17 години да премине в Левски.

Решаващият обрат настъпва през 1934 г. Ради Мазников и чехът Карел Буркерт напускат едновременно и „сините“ остават без вратар. Треньорът Цветан Генев намира решение в състава си и преквалифицира Алдев. Така бившето крило застава под рамката, където остава 15 сезона.

За този дълъг период той записва 83 срещи. Обяснението е в професията му извън футбола: Алдев завършва Военното училище и става кадрови офицер. Подготовката му минава предимно в казармата, а служебните задължения често не му позволяват да играе. През 1944 г. участва в боевете за Страцин като командир на планинска батарея и е награден с орден за храброст.

Най-силната му футболна година е 1942-ра. Тогава Алдето почти неизменно пази, а Левски постига първия дубъл в историята си. Шампионските му сезони са 1936/37, 1941/42, 1945/46 и 1946/47, а националната купа печели през 1937, 1942 и 1947 г.

В юбилейния си материал клубът припомня смелостта на своя вратар: не особено висок за поста, но пъргав и решителен, той се хвърля без страх в краката на нападателите. Този стил му носи и няколко сериозни контузии.

Алдев приключва състезателната си кариера през 1948 г. След демобилизирането си от армията продължава да работи за Левски като началник на отдел „Футбол“, председател на Комисията за деца и юноши и ръководител на секцията на ветераните.