Един от най-разпознаваемите червени картони в историята на световните първенства отново попадна във фокуса чрез гледната точка на човека, който взе решението на терена. Бившият датски съдия Ким Милтон Нилсен разказва за изгонването на Дейвид Бекъм в осминафинала между Англия и Аржентина на Мондиал 1998.

Спомените на Нилсен са публикувани в откъс от нова книга, представен от The Guardian. Централният момент е червеният картон на английския полузащитник за станалия печално известен ритник срещу Диего Симеоне. Англия остава с човек по-малко, а по-късно отпада след изпълнение на дузпи.

Двубоят се играе на 30 юни 1998 г. на стадион „Жофроа Гишар“ в Сент Етиен. Нилсен си спомня, че още на почивката е прегърнал своите асистенти. Съдийският екип току-що е ръководил изключително динамично първо полувреме, което датчанинът определя като най-доброто, в което са участвали като официални лица.

Преди почивката Майкъл Оуен измъчва аржентинската защита с пробивите си и отбелязва гол, превърнал се в един от знаковите моменти от ранния етап на кариерата му. Аржентина на свой ред надхитрява английската отбрана с хитро изпълнение на свободен удар. В рамките на същата част Нилсен отсъжда и две дузпи.

Така съдията влиза във второто полувреме с очакването спектакълът да продължи, без да знае, че следващият голям епизод ще свърже името му завинаги с Бекъм. Реакцията на англичанина срещу Симеоне поставя Нилсен в центъра на история, която продължава да се припомня десетилетия по-късно.

Разказът е ценен именно защото измества перспективата от футболистите и националните пристрастия към съдийския екип. За Нилсен мачът не започва с червения картон: преди него вече има два наказателни удара, впечатляващ пробив и гол на Оуен, както и заучено статично положение на Аржентина. Изгонването обаче се превръща в решението, по което датчанинът остава разпознаваем.

Заглавието на публикувания откъс обобщава това дълголетие чрез репликата, която Нилсен чува и след края на кариерата си: „Хей, ти си човекът, който изгони Бекъм“. За Англия вечерта завършва с болката от загубените дузпи, а за съдията — с неизбежна роля в историята на един от най-обсъжданите мачове на Мондиал 1998.