Камило Плачи поставя адаптацията към местните традиции редом с волейболната подготовка в работата си начело на националния отбор на Тунис. В интервю, представено от Sportal.bg, бившият селекционер на България разказва как престоят му в различни държави е променил отношението му към състезателите и към условията, в които трябва да изгражда отбор.

„Научих се да давам най-доброто от себе си там, където се намирам, с възможностите, с които разполагам“, казва италианският специалист. Той дава пример с тренировки при 51 градуса през тунизийското лято и с работата си в Сибир — две крайно различни среди в дългата му кариера.

За Плачи приспособяването не свършва с климата или храната. Треньорът обяснява, че трябва да познава културата, религията и ежедневието на играчите си. При състезатели, които спазват Рамазана и през деня не приемат храна и течности, това означава промени в тренировъчния график и осигуряване на време за молитва.

„Трябва да се съобразявате с техните навици, да променяте тренировъчния график и да им осигурявате време и спокойствие за молитва. Научих се да гледам на света с други очи“, споделя Плачи в публикуваното интервю.

Пътят му към тунизийския национален отбор започва много преди назначението. Италианецът разказва, че по време на посещение в Лион, където наблюдавал български волейболисти, представител на тунизийската федерация го попитал дали би поел отбора. По думите му контактът се запазил с ежегодни обаждания в продължение на десет години.

Плачи приема предложението след десетилетия работа в различни страни и период на прекъсване заради здравословни проблеми. В интервюто той отчита като постижения на Тунис под негово ръководство 12-ото място на световно първенство, успех на Арабското първенство и африканска титла пред собствена публика. Определя световното класиране като рекорд за отбора и разказва, че за арабската титла са получили поздравления и от правителството.

Зад резултатите обаче Плачи поставя изграждането на отбора и доверието между треньора и състезателите. След пет години в Русия, осем в България и работа в Сърбия, Турция и Катар той описва културните различия не като препятствие, а като възможност да се развива.

За българските фенове името му остава свързано с националния отбор, в който е бил помощник, а впоследствие и старши треньор. Като част от щаба участва в спечелването на европейския бронз през 2009 г. и в достигането до четвъртото място на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Работата му с Хебър в Пазарджик е друг важен етап от връзката му с българския волейбол.

Сега разказът му от Тунис връща вниманието към подхода зад треньорските решения: да използва наличните възможности, без да пренебрегва начина на живот на хората, с които работи.