Всеки носител на наградата за най-полезен играч в НБА от 1984 година насам има значима история с национален отбор. Това е тезата в анализ, публикуван от FIBA, който проследява 43 последователни години и търси общата линия между различните поколения суперзвезди.

Световната баскетболна централа подкрепя наблюдението си с таблица по сезони, в която са посочени MVP победителят, неговата националност, клубът му в НБА и последното му участие в турнир на FIBA. Изводът на авторите е формулиран ясно: „Най-добрите сред най-добрите играят и за своите страни“.

Началната точка е сезон 1983/84, когато Лари Бърд печели първата от трите си поредни MVP награди. В таблицата неговият международен опит е свързан с Олимпийските игри през 1992 година. Същият турнир присъства и срещу името на Меджик Джонсън, който наследява Бърд на върха през следващите сезони.

Показаната от FIBA хронология включва още Майкъл Джордан, Чарлз Баркли, Хаким Олайджуон, Дейвид Робинсън, Карл Малоун, Шакил О'Нийл, Алън Айверсън, Тим Дънкан и Кевин Гарнет. При американските звезди общата международна сцена често са Олимпийските игри, включително незабравимото участие на тима на САЩ през 1992 година.

Серията обаче не се ограничава до американските баскетболисти. Стив Неш например фигурира като канадски MVP за сезоните 2004/05 и 2005/06, като в таблицата е посочено участието му на FIBA AmeriCup през 2003 година. В по-новата епоха международното присъствие сред най-ценните играчи в НБА става още по-видимо.

Наблюдението на FIBA е любопитно, защото обединява баскетболисти от различни позиции, държави и игрови епохи. Националният отбор може да даде на една звезда различна роля, среща с други тактически школи и възможност да играе в мачове с особен емоционален заряд. Това е логична основа за редакционната теза на централата, че международният баскетбол е важна част от развитието и публичния образ на най-големите имена.

Границата между установен факт и интерпретация обаче трябва да остане ясна. Историческото съвпадение не доказва, че представянето за национален отбор е причина даден състезател да спечели MVP. Не съществува и правило, според което кандидатът за наградата трябва да има международни участия. Заглавната формулировка на FIBA „Без национален отбор няма MVP“ е теза, а не критерий за допустимост или част от процедурата по гласуване.

Стойността на анализа е другаде – в устойчивостта на поредицата. Тя преминава от епохата на Бърд, Меджик и Джордан през двукратния успех на Неш до съвременния период, в който родените извън САЩ играчи заемат все по-централно място в НБА. Така националните турнири и клубната сцена не изглеждат като два отделни свята, а като взаимно допълващи се части от кариерите на елитните баскетболисти.

Публикацията не обявява промяна в правилата на НБА или FIBA и не е свързана с конкретно бъдещо събитие. Следващите победители ще покажат дали историческата закономерност ще продължи, но дори и без причинно-следствена връзка 43-годишната серия остава силен аргумент за мястото на националния отбор в биографиите на най-големите звезди.