Даниел Рикардо призна, че в края на кариерата си във Формула 1 е продължавал да преследва мечтаното завръщане в Ред Бул, докато все по-трудно е намирал желание да се състезава. В подкаста Beyond The Grid австралиецът разказва за емоционалното изтощение, съпътствало последните му години в шампионата.

„Имаше моменти, в които си казвах: „Вече не обичам това, не искам да съм тук“, споделя Рикардо в интервюто, цитирано от Motorsport.com. Той описва как след подобни съмнения се е опитвал да си даде време, а едно добро състезание или силен момент са били достатъчни отново да повярва, че е върнал хъса си.

### Мечтата за Ред Бул не е изчезнала

След раздялата с Макларън Рикардо се върна в бившия си отбор от Фаенца с надеждата отново да стигне до Ред Бул. Това завръщане обаче не му донесе възстановяването на формата, към което се стремеше. Последният му старт във Формула 1 остана Гран при на Сингапур през 2024 г., след което Ред Бул избра Лиам Лоусън за мястото във втория автомобил на RB.

„Все още исках приказката, разбира се. Исках да се върна в Ред Бул Рейсинг и много бих се радвал отново да съм съотборник с Макс и да се боря в челото. Но дълбоко в себе си знаех, че всичко това ме изтощава все повече“, казва австралиецът.

Рикардо обяснява, че натрупаните през годините болезнени преживявания са ставали все по-трудни за изолиране, когато е трябвало да се концентрира върху пилотирането. По собствените му думи вече не му е било толкова лесно да се представя и да се състезава на предишното си ниво.

### Колебания още преди последното завръщане

Съмненията му не са започнали едва в RB. Рикардо си спомня разговор с екипа си в апартамента си след Гран при на Монако през 2022 г., когато е заявил, че не иска да продължава. Той посочва и Силвърстоун през 2015 г. като друг момент, в който е водил подобен разговор.

Този разказ поставя трудния финал в по-дълга перспектива. Победата му в Гран при на Италия е яркото изключение в заключителния период: както отбелязва Motorsport.com, извън нея той не записва друг подиум в последните си 70 състезания.

Две години далеч от светлината на прожекторите са му дали възможност да погледне различно на преживяното. Сега Рикардо признава, че не е сигурен дали сам би взел решението да спре, ако договорите му бяха продължавали да бъдат удължавани. Желанието да докаже нещо най-вече на себе си е останало, но вече е съществувало редом с усещането, че състезанията му носят все по-малко радост.