Възможен бойкот на Световното първенство за жени до 20 години може да причини краткосрочни щети, но и да изпрати необходимо послание към ФИФА. Това е основната теза в анализ на Том Гари за The Guardian, посветен на натиска за промени в управлението на женския футбол.

Подобен ход неизбежно би имал цена. Турнирът е сцена за младите национални състезателки, а отказът от участие би ги лишил от възможността да се представят на световно първенство. Именно затова бойкотът не може да бъде разглеждан като символичен жест без преки последствия за футболистките.

Според анализа обаче заплахата да бъдат пропуснати предстоящи турнири може да принуди ФИФА да реагира на исканията за реформи. В този смисъл евентуалният бойкот би бил не само отказ от участие, а средство за поставяне на въпросите около управлението на женския футбол в центъра на международния дневен ред.

Гари припомня и речта на президента на ФИФА Джани Инфантино в Сидни през 2023 година, в навечерието на Световното първенство за жени. Тогава той призова жените да „избират правилните битки“ и заяви, че имат силата да убедят мъжете какво трябва и какво не трябва да правят.

„С мъжете, с ФИФА, ще намерите отворени врати. Просто бутнете вратите. Те са отворени“, каза тогава Инфантино. По оценката на автора тези думи са прозвучали снизходително и са предизвикали раздразнение сред част от най-влиятелните жени във футбола.

Три години по-късно същата реч остава важна част от спора. Посланието, че жените сами трябва да убедят доминираните от мъже управленски структури да предприемат промени, прехвърля отговорността върху хората, които настояват за равнопоставеност. Евентуален бойкот би обърнал тази логика: вместо пореден призив за отваряне на вече обявени за отворени врати, ФИФА би се изправила пред конкретна последица.

The Guardian отбелязва, че при управлението на Инфантино е постигнат известен напредък, но световната централа остава силно доминирана от мъже. Затова спорът не се изчерпва с един турнир. Той засяга мястото на жените при вземането на решения и способността им да влияят върху посоката, в която се развива играта.

Най-трудният въпрос е дали дългосрочната полза от по-силен натиск оправдава непосредствената жертва за поколението до 20 години. Отговорът не е еднозначен. Но самото обсъждане на бойкот показва, че обещанията за диалог вече може да не са достатъчни и че следващата битка за промяна във ФИФА би могла да се води чрез отказ от участие.