Силвио Балдини е заявил, че е подкрепял Фрозиноне в мача срещу Комо, защото според него тимът на Масимилиано Алвини „представлява много повече италианския футбол“. Думите на селекционера, цитирани от *Gazzetta dello Sport*, предизвикаха разговор, който не се изчерпва с предпочитанието му към единия отбор.

Балдини има разбираема причина да следи колко възможности получават италианските футболисти. По данни, посочени от журналиста Луиджи Гарландо в изданието, Фрозиноне е започнал срещата със седем италианци, а Комо — без нито един. Гарландо съпоставя и игровото време през първите пет кръга: приблизително 3500 минути за италианци при Алвини срещу 250 при водения от Сеск Фабрегас Комо.

Тези числа обясняват защо Фрозиноне привлича вниманието на човек, който наблюдава играчи за националния футбол. Те обаче не са оценка за цялата работа на двамата треньори. В своя коментар Гарландо защитава тезата, че приносът на Фабрегас е различен: испанецът влияе върху начина, по който отборът му играе, дори когато не използва италианци в стартовия състав.

Това е и същинската разлика в спора. Минутите за местни футболисти са измерим принос към избора пред националните селекционери. Треньорските идеи и готовността да се търсят нови решения на терена са по-трудни за измерване, но могат да бъдат важни за развитието на първенството. Двете позиции не се изключват взаимно.

Балдини говори от гледната точка на селекционер; Гарландо предлага по-широк прочит на ролята на клубния треньор. Дискусията ще продължи отвъд един мач между Фрозиноне и Комо: тя засяга едновременно възможностите за италианските играчи и посоката, в която се развива футболът в страната.