Арда Туран вижда задачата на Шахтьор Донецк отвъд резултатите на терена. В интервю за Gazzetta dello Sport треньорът говори за стремежа на отбора да се утвърди в Шампионската лига, но и за отговорността към хората, които продължават живота си по време на войната в Украйна.

„Не сме просто отбор, представляваме надеждата на една страна“, заявява Туран пред италианското издание. За него възможността футболът да донесе няколко часа радост има особено значение на фона на ежедневието на украинците.

Спортната основа вече е поставена. По думите на треньора през първия му сезон Шахтьор е спечелил първенството и е достигнал полуфиналите в Лигата на конференциите. Сега целта е отборът да покаже, че може да бъде конкурентен и в Шампионската лига, където дори неправилната позиция на тялото може да струва скъпо.

Туран описва наследения състав като талантлив, но нуждаещ се от силна колективна идентичност. Неговата идея е Шахтьор да контролира мачовете чрез притежание на топката и да реагира веднага след загубата ѝ. Това е игровата рамка, върху която настоява да се развива отборът.

Подготовката за европейските срещи обаче включва натоварване, което не се измерва само с изиграните минути. Треньорът посочва, че пътуванията за тези мачове продължават средно между 14 и 16 часа с автобус и влак. Понякога отборът дори не се прибира, а времето за тренировки и възстановяване е силно ограничено.

Според Туран при планирането трябва да се отчита не само сгъстеният календар, но и умората от придвижването. Той свързва това с допълнителен риск за младите и по-неопитни футболисти и благодари на клуба за усилията да ограничава отражението на войната върху състава.

Треньорът настоява тези трудности да не звучат като оправдание. Същевременно отказва обстановката да бъде приемана за нормална. В интервюто той говори за хората, които прекарват нощта в укритие, а на сутринта отиват на работа или водят децата си на училище.

Именно тяхната устойчивост определя и начина, по който Туран гледа на ролята на Шахтьор. Амбицията за контрол върху играта и за изява в Шампионската лига върви заедно с усещането, че отборът играе за публика, за която футболът е кратка възможност за радост в тежко ежедневие.