Английските национали подариха на привържениците си силни емоции на Мондиал 2026, но краят отново беше болезнено познат. Както отбелязва The Guardian в свой редакционен анализ, отпадането от Аржентина донесе усещане за дежавю — надеждата беше огромна, но съперникът обърна полуфинала и нанесе решаващия удар в добавеното време.

Англия поведе и се приближи до първо участие на световен финал след триумфа през 1966 година. Под натиска на Аржентина обаче отборът постепенно се прибра дълбоко и позволи инициативата да премине изцяло към световния шампион.

Точно този период от мача насочи критиките към селекционера Томас Тухел. Германският специалист е поставен под въпрос заради решението тимът му да защитава аванса, вместо да продължи да търси контрол и второ попадение.

Поражението не заличава добрите моменти от английското представяне. Част от футболистите напускат турнира с по-висока репутация, а походът до полуфинала даде на феновете вечери, които ще се помнят. Други обаче ще останат с усещането, че най-голямата възможност е била изпусната точно когато финалът е изглеждал достижим.

За Англия следва поредният труден анализ на причините. Разликата този път е, че реакцията е по-умерена от някои мрачни моменти в миналото, когато отделни футболисти бяха превръщани в мишени. Главният въпрос вече е спортен: може ли този състав да се научи да управлява решаващите минути, без да губи смелостта, която го е отвела толкова далеч?