На 9 октомври тенисът си спомня за Андрес Химено — испанския шампион от „Ролан Гарос“, починал на тази дата през 2019 г. Неговата титла в Париж през 1972 г. е връх в кариера, преминала през една от големите промени в историята на спорта: от времето, когато професионалистите не можеха да играят в турнирите от Големия шлем, до Откритата ера.

Химено печели юношеския турнир на „Ролан Гарос“ през 1955 г. Пет години по-късно стига до четвъртфиналите при мъжете, където отстъпва на Никола Пиетранджели. През 1960 г. испанецът става професионалист и заради тогавашните правила остава извън надпреварите от Големия шлем през следващите осем години. Този пропуснат период е важна част от контекста, когато се оценяват постиженията му.

След завръщането си в турнирите от Шлема Химено достига финала на Australian Open през 1969 г. Най-големият му успех идва три години по-късно във Франция. На финала на „Ролан Гарос“ през 1972 г. той побеждава Патрик Проази с 4:6, 6:3, 6:1, 6:1. Според Международната тенис зала на славата в деня на титлата Химено е на 34 години, 10 месеца и един ден — възраст, която прави постижението му забележително за своето време.

Химено представлява Испания и в Купа „Дейвис“, където записва баланс 18 победи и 5 загуби на сингъл и 5 победи и 5 загуби на двойки. През 2009 г. е приет в Международната тенис зала на славата. Както припомня Tennis Majors по повод датата на смъртта му, историята на испанеца е не само история на един шампион, но и на тенисист, чиято кариера пресича границата между две различни епохи на играта.